ЗАТЍРВАМ СЕ, -аш се, несв.; затѝря се, -иш се, мин. св. -их се и (диал.) затѝрна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. 1. Обикн. с предл. към, по. Затичвам се изведнъж стремително в някаква посока, към някого или нещо; затеквам се, втурвам се, впускам се. Кольо постоя малко замислен и след това хвърли брадвата и се затири навън. Ц. Церковски, Съч. III, 216. Юсуф паша подаде пълно торбе [жълтици] всекиму, а мъжете се затириха един през друг по стълбата да докопат по-скоро юздите на новите си коне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 131. – Мислите ли какво правите! – затирна се Тончо към Вандо, който смутено взе да пъди нереза. Ст. Даскалов, СЛ, 489. Сега оттам се провикнаха неколцина: – Хей, мъжо, къде си се затирнал с тоя кривак? Т. Харманджиев, КВ, 15. Човека са затирнал по жена си да я връща. Тя помислила, че той я гони да я бие и още по-силно зела да бега. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 502. – Ой та тебе, мойо рано конче, / подфърли са, конче силно, сарай си прескочи. / Затири са врано конче, сарай си прескочи / и като прескочи конче, падна и са пръсна. Нар. пес., СбВСт, 133.
2. Със съюз да и следв. гл. Започвам стремително, енергично да извършвам действието, означено от втория глагол; втурвам се. И момчетата му се стараеха. Очите на всички хлътнаха. Свършваше ли се смяната, те се заваляха на земята, идеше им тутакси да заспят. Но намираха сили в себе си, скачаха и се затирваха да смазват и зареждат машините. А. Гуляшки, СВ, 280. Дядо Васил хвана внука си за ръката и го повлече след себе си. Кольо се откопчи от ръката му и се върна назад. А старецът, съвсем изплашен и сякаш обезумял от страх, се затири да го гони. Ем. Станев, ПЕГ, 60-62. – Маке, да има кой да ни удари по един остен, ама по-як, па да видиш как ще се затирнем и ние да жънем. Кр. Кръстев, К, 76. – Телето на жълтата крава да се загуби, та се затирихме да го търсим. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9. Овцете се навалиха по склона и Вагрила се затири да ги настигне. М. Яворски, ХСП, 30.